Борис Гройс (1947 г.) е руски изкуствовед, философ, писател, публицист и международно признат изследовател на изкуството на съветската епоха и руския авангард. От средата на 1970-те години публикува активно в съветския самиздат статии и критически студии в областта на философията и теорията на изкуството. През 1981 г. емигрира в Западна Германия. Член е на Международната асоциация на художествените критици (AICA). Професор по философия, теория на изкуството и теория на медиите във Висшето училище по дизайн в Карлсруе и гост-професор в Нюйоркския университет.

Второто издание от серията „Критични преводи“, „Тоталното художествено произведение: авангард, утопия, безсмъртие“, съставено от избрани текстове на Борис Гройс. То обединява фундаменталния за автора текст „Тоталното художествено произведение Сталин“, критическата студия „Иля Кабаков: Човекът, който излетя в космоса от стаята си“ и есето „Безсмъртни тела“. Логиката зад съставителството има за цел да разшири идеите заложени в централното произведение, посветено на руския(впоследствие съветски) авангард, социалистическия реализъм и течението на съветския соц-арт. Текстът, посветен на Иля Кабаков, развива детайлен поглед върху творчеството на съветския художник, изхождайки от основните идеи зад небезизвестното произведение, което е част от заглавието на текста. Заключителното есе „Безсмъртни тела“ поставя множество от централните за Гройс идеи в контекста на съвременния музей и утопията за безсмъртието от нейните философски начала до измеренията ѝ в популярната култура днес.